Имало едно време на запад от рая ЧАСТ 7

Изведнъж момиченцето спря .. спря толкова изненадващо, колкото се бе появила, от нищото, от тъмното. Спрях и аз, гледката бе невероятна. Очите ми останаха отворени минути наред. Беше ме страх да не ги затворя, за да не изпусна нещо, от това което се бе разкрило пред мен. Нямах думи. Не можех да кажа и думичка, просто незнаех какво трябва да кажа точно в този момент. Беше ме страх да не разваля съня, да не изчезне всичко, така както се бе появило. 
Стояхме двамата на брега на малко езеро. Всичко около нас светеше в най-различни цветове, цветове, които бях виждал само в сънищата си. Бяхме обгърнати от цветя, бяхме стъпили на малка пътечка от бели камъчета, от камъчета с които си играех всеки ден. Цветята сякаш бяха живи, сякаш всичките те дишаха, живееха, имаха душа, чустваха. За секунда усетих, че цялата природа бе затаила дъх, заради появата ни, така както аз бях затаил дъха си пред тази чудна картина. Около мен имаше малки цветчета, други с по-високи завършащи с малки камбанки, други с по-големи листа, отворили сърцевината си сякаш поемат всяка частичка въздух, която ги заобикалят. Всичко това леко се поклащаше в ритъма на лекия вятър, които подухваше. 
Водата бе осеяна с водни лилии, които плуваха бавно и нежно. Те се носеха толкова плавно по повърхността на водата. Водната повърхност блещукаше и отразяваше всичко около себе си. Тя бе толкова спокойна, толкова гладка, сякаш всичко това живееше в една перфектна симбиоза. Сякаш всичко това имаше една душа и тази душа бе част от един общ организъм, които отстрани погледната изглеждаше толкова перфектна, толкова чиста и идеална. 
Над езерето се издигаше малък водопад. Водопада започваше от скала, водата се спускаше в тънка струя, без да разплиска дори и капчица вода, при докосването си с малкото езеро. Тя се спускаше, сменяше цветовете си – редуваше се лилаво, синьо, бяло, жълтеникаво, червено .. 
Когато погледнах на високо, откъдето започваше този чуден водопад – луната се сливаше с точката, в която водата поемаше пътя си, подвластна на земното притегляне. От там, където бяхме застанали  изглеждаше сякаш водопада водеше началото си от луннния диск. Сякаш луната изсипваше чудните си цветове. Погледа ми се задържа на повърхността на водата, тя бе толкова прозрачна, толкова бистра .. под повърхността можех да различа малки рибки, които бяха също в съчетание на всичко заобикалящо ги – разноцветни, перфектно вписващи се в природата около тях.