Двамата седяха на полянката и замислено гледаха в далечината как слънчицето си отиваше, бавно слизаше зад хоризонта и на негово се спускаше ноща – прохладна, тъмна и осеяна със малки блещукащи звезди по небосклона. Малкото момченце си мислеше, дали това е щастието, защо човек, копнее за човек да себе си, защо в природата на човек е заложено той да се стреми да не бъде сам. Никога до сега той, не бе усещал подобно чуство – защото може би никога не бе срещал човек до себе си – не бе допускал никой на своята си полянка. Сега, когато до него седи едно приказно същество, едно малко момиченце, толкова красиво, толкова невинно, целият свят се промени за секунди за него. Всичко в него придоби друг по-различен облик, този свят започна да придобива смисъл, започна да има важни, по-малко важни и много важни неща. Определено за малкото човече, красивото същество до него бе най-важното, без него света нямаше никога да бъде същия. Има една стара приказка, че човек осъзнава това което имал, само чак когато го загуби, но и обратната, в тази ситуация също важи – че човек, няма как да определи нещо за красиво, без да е видял грозното, няма как да определи дали нещо е добро, без да знае какво е лошо. Всичко е като две страни на една и съща монета – монетата на съдбата. Тя не може да съществува, ако няма и двете страни на нещата. Би било безкрайно скучно ако всичко бе еднакво – ако и двете страни на монетата бяха еднакви.
Малкото момиченце седеше усмихваше се и не можеше да повярва, че е срещнало човек, които му е направил толкова голямо впечатление, за толкова кратко време. Недоумяваше как така виждаш един и същи човек, всеки ден, всичко до този момент е толкова еднакво и еднообразно и как от цялата тази еднаквост – съзряваш нещичко, доверяваш се, че това нещичко може да бъде различно, че може да бъде нещото, което да усмихне сърчицето т и и да оцвети в прекрасни цветове всичко около теб. Да те накара да прогледнеш сякаш до този момент си бил сляп, сякаш до този един момент си пропускал всичко цветно и красиво, което се е случвало покрай теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар